ГЪРЦЍЗЪМ

ГЪРЦЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, след числ. ‑зма, м. 1. Езикозн. Гръцка дума или израз, заети в чужд език.

2. Остар. Книж. През турското робство — засилено политическо и културно влияние на гърците, упражнявано с цел да подтикне българите към погърчване. — Наместникът е най-опасен за нас. Той е изпратен тук, за да крепи гърцизма, за да ни погърчи всички. Д. Талев, ЖС, 249. За да отвърне събратята си от хитрата политика на гърцизма, Паисий противопоставя на гръцката злоба и коварство нравствените качества на българина. Б. Пенев, НБВ, 53. В началото "Гайда" беше сатирически вестник, насочен най-вече за свестяване на българщината в борбата ѝ против гърцизма. П. Р. Славейков, БП II, 21. Пърличев бележи в своята автобиография .., че още в 1861 г. гърцизмът толкова дълбоко бил вкоренен в Охрид, че "българин българина наричаше шоп, а българската азбука била известна само на трима и се наричала шопска". Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 49.

Списък на думите по буква