ГЪ̀РЧАВ

ГЪ̀РЧАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е слаб, сух, мършав. Риж и гърчав,.., с проскубана козина, пълна с репеи, песът беше от ония, дето с най-големо удоволствие гоним от двора си. Д. Бегунов, ЧОД, 41. Лопатките на гърчавото му телце изхвръкваха на гърба, изпод бялата ризица. О. Василев, ЖБ, 107. В същото това време,.., съпругът на Мери Коцева, нисичкият гърчав микробиолог Първан Коцев, наричан от колегите в института Микроба, крачеше със свито сърце към стаята на заместник-директора по административните въпроси. Ч. Шинов, ПВ, 22. Че си взема Марко капасъза, / че си взема гърчава кобила / и си взема скъсани дисаги. Нар. пес., СбНУ XLVI, 7. Да пази господ от сърдит поп, от сиромах хаджия и от гърчава свиня. Н. Геров, РБЯ I, 255.

2. Който е сгърчен, нагърчен, смачкан (Н. Геров, РБЯ I). Гърчав плат. Гърчава прежда.

Списък на думите по буква