ГЪРЧАВЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪРЧАВЀЯ
ГЪРЧАВЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. гърчавя̀х, прич. мин. св. деят. гърчавя̀л, ‑а, ‑о, мн. гърчавѐли, несв., непрех. Диал. Ставам гърчав; отслабвам, омършавявам. Имам си две кобилки, едната ми кръвенее, другата ми гърчавее. Гатанка. Н. Геров, РБЯ I, 256.