ГЪРЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РЧЕНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гърча¹ и от гърча се¹. Забравила себе си, Кина прегърна клюмналата му глава и започна да лепи по бузките и по затворените му очи целувка след целувка. Бойко, още топличък, потрепваше в ръцете ѝ в леки гърчения. Д. Ангелов, ЖС, 533. Очите на Ганка светнаха, както светват очите на човек, кога след много гърчения от студ усети най-после жадуваната топлина. Ст. Даскалов, ЧМ, 103.

ГЪ̀РЧЕНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от гърча² и от гърча се².