ГЪРЧЀЯ

ГЪРЧЀЯ СЕ, ‑ѐеш се, мин. св. гърча̀х се, несв., непрех. За лице от негръцки произход — имам народностното съзнание, че съм грък и се проявявам, чувствам се като грък. Към попското хоро се присъединиха и няколко граждани на Самоков — забогатели еснафи, които се гърчееха. Те бяха променили българските си фамилни имена с гръцки. Е. Йончева, ЗГ, 87. Наш Яньо Темния се гърчее като Хаджи Кир Михалаки ефенди. Д. Яръмов, БП, 168. Докато българската буржоазия била слаба, българските търговци и занаятчии се задоволявали с гръцката светска просвета и много от тях се гърчеели. Ист. X и XI кл, 122. Мнозина от гражданите, особено измежду търговското съсловие, са се гърчеели по примера на други, за да запазят своите търговски интереси. Б. Пенев, НБВ, 10.

Списък на думите по буква