ГЪСЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪСЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Малкото на гъска; гъсе. По това време мина гъска с малките си. Пролетно жълтите гъсенца се клатеха след майка си и фикаха. Ил. Волен, ДД, 5-6. [Гъсарят] започваше да им [на гъските] чете на глас някоя приказка от книжката,.. Кротките птици го слушаха внимателно, мълчаливо. Само от време на време някое гъсенце изписукваше. Г. Русафов, ИТБД, 214.