ГЪСТА̀К

ГЪСТА̀К, мн. ‑ци, м. Събир. Гъсталак. Вълчицата си избира някоя малка пещера или непроходим гъстак, постила бърлогата с мъх, сухи листа, съчки и там ражда вълчетата. Ем. Станев, К, 31. Тя [полянката] се засенчваше от перестите клони на вековен бук,.., а наоколо я ограждаха гъстаци от дрян и лески. Х. Русев, ПЗ, 29. Войка излизаше предпазливо през ниското прозорче на стаичката си и отиваше тихо в гъстака край реката. Елин Пелин, Съч. I, 93. Иван Мравов му показваше [на бай Дачо], че Матей е на сянка под дървото и че веднага зад сянката почват гъсти ракити и върбак, че за Матей ще бъде играчка,.., да се хвърли както котка в гъстака. Й. Радичков, ВН, 144. Те [въстаниците] избраха за засада обраслия с гъстак дол. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 192.

Списък на думите по буква