ГЪСТОРУ̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Който е с гъсто руно. Тогаз ще стигнеш остров Тринакия, дето Хелиос, богът на слънцето, държи прекрасните си стада — рогат добитък, гъсторунни овци, числото на които никога са не смалява. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 104.