ГЪ̀ТНУВАМ, ‑аш, несв.; гъ̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. гътнат, св., прех. Остар. и диал. Гътвам. Свинята, кога са наяде, та си гътнува лочника. СбНУ XXXI, 154. гътнувам се, гътна се страд.
ГЪТНУВАМ СЕ несв; гътна се св., непрех. Остар. и диал. Гътвам се.