ГЬОЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЬО̀ЛЕЦ м. Умал. гальов. от гьол; гьолче. Как е чудна нашта локва, / наший жабунясал вир! / .. / Чули сме, че птички вили / гняздо във зелен клонак. / Ах, от нашът гьолец мили / има ли чертог по-благ! Ив. Вазов, Съч. III, 189-190.