ГЬОСТЕРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЬО̀СТЕРИЦА ж. Диал. Голяма тояга, сопа. Мъжът взел една гьостерица. Отишъл при него и ги напердашил надлъж, колкото могъл. Стр, 1968, бр. 1171, 2. Нашето учреждение не е вече село без кучета. По дърветата.. растат не само прекрасни плодове, но и неокастрени гьостерици, тъй че всеки да си направи сметката. Ем. Манов, В, 37-38.