ГЮВЕЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮВЀЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гювеч (в 1 и 2 знач.); малък гювеч. Поп Врачев лепна поглед върху овдовялата снаха на Бараците,.. "Кой знае какво ли е приготвила пък сега!" — мислеше си и вече виждаше през зирките на люляците много блюда, тепсийки, гъвечета. Ст. Даскалов, ВМ, 40. Сега се употребяват още само малките порционни гювечета, в глазурата на които не са

поставени отровни оловни съединения. М. Гаврилова и др., ТПХ, I и II, 27.