ГЮЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮЛ, гю̀лът, гю̀ла, мн. гю̀лове и гю̀лища, след числ. гю̀ла, м. Диал. 1. Розов храст или цветът му. Но ето млада и хубава жена ходеше сега из стаите, слизаше по стълбите тичешката,.., влизаше в градината и се спираше между гюловете. Й. Йовков, ПК, 17. // Орнамент, изобразяващ роза. Над всичко е лазурноматовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинския колорит на дните ни,.. После, това е патината на старите чардаци и хаети,.., с изрязани слънца по таваните, с цъфнали гюлове по сандъците. К. Константинов, ППГ, 11. ^● Гиди Любо, / гиди чудо, — / .. / Имаш страни — гюл в градина, / мен се ревнат от година. Ц. Церковски, Съч. I, 160.

2. Обикн. с мн. гюлища. Градина или нива, засадена с маслодайни рози. А кадията му обявил, че къщата и гюлът принадлежат на майка му и че никой няма право да туря на тях ръка. Л. Каравелов, Съч. VII, 76-77. Откъм гюлищата, откъм лозята и нивите наоколо прииждаха гласове. Ст. Дичев, ЗС II, 282. Обзе я страх от тия хора, тя се повърна без размишление и удари надолу между градините и гюловете. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 189. Надзорът на овощните и черничевите дървета, лозята и гюлищата се възлага на местните общински власти. Гр, 1906, бр. 7, 99

3. Събир. Обраните маслодайни рози, събрани на едно място. — Хм! Пет хиляди, хей! Не са пара, не са две! И хиляда имам да вземам от търговеца за гюла, стават шест хиляди — тъкмо колкото ми трябват да купя нивата на Ахмедаа в Топ-кория и да реча: сбогом, сиромашио! Чудомир, Избр. пр, 208.

◊ Див гюл. Диал. Шипка (Н. Геров, РБЯ).

— От пер. през тур. gül.