ГЮЛЀ

ГЮЛЀ, мн. ‑та, ср. 1. Старинна кълбовидна граната, обикн. каменна или чугунена, изстрелвана от топ. Морозини бясно стреляше с всички топове на крепостта, за да ни подкрепи, след като не го послушахме и излязохме навън, Кандия изригваше като вулкан, наоколо се сипеха гюлета. А. Дончев, ВР, 204. Този [топ] беше изкаран, за да опитат гърмежа, гюлето му и далекобойността му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 123. За няколко месеца построи чудовищната крепост, от която чугунени топове хвърляха каменни гюлета върху галерите на чужденците, и продъни мощната Цариградска стена. А. Каралийчев, С, 48. Първите гюлета паднаха извън града — топчиите не бяха нагласили мерника. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 556.

2. Спорт. Спортен уред във вид на желязна топка с определено тегло. Явлението, че лекоатлети многобойци тласкат гюле по-успешно след бягане, потвърждава съществуването на активния отдих. Ив. Мангъров и др., ПГ, 7. Програмата за състезанията днес е: — девойки тласкане гюле, скок на дължина, 100 м гладко бягане. ВН, 1955, бр. 190, 1.

— От перс. през тур. gülle.

Списък на думите по буква