ГЮ̀ЛОВ

ГЮ̀ЛОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Прил. от гюл; розов. По склоновете на хълмовете розовееха като нежни килими дългите гюлови градини. П. Вежинов, НС, 230. Като късаше [Анку] хубавите гюлови цветове от един голям туфер, из туфера изхвръкна

един славей. Ц. Гинчев, ГК, 26. През гюловите храсти блестяха водите на морето. М. Марчевски, ОТ, 20. Гюлова ракия. Гюлова миризма.

◊ Гюлова вода. Диал. Розова вода. — Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Гюлово масло. Диал. Розово масло. Казанлъчани поднесоха на големия писател две мускалчета гюлово масло. Паустовски ги пое с вълнение, помириса едното от тях. А. Каралийчев, С, 286.

Списък на думите по буква