ГЮЛХАНЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮЛХАНЀТА само мн., ср. Остар. Султански фермани от вида на Гюлханския хатишериф от 1839 г., който давал известни права на подвластните християнски народи в Османската империя. Издават се хатихумаюне, хатишерифе, гюлханета, фермани, укази и сичкото това са пише само на хартия без да са приведе в действие ни най-малкият закон, ни най-нищожното обещание. С, 1872, бр. 34, 265. Народът, който знаеше, че никой не дава на слепците нито злато, нито сребро, а дава им такива строшени, изтъркани и калпави монети, които ниде вече нямат никаква цена и които в калпазанското царство на банкротите са наричат гюлханета, хатихумаюне,.., — преклони главата си пред необходимостта. Хр. Ботев, Съч. 1929, 140.

— От тур. собств.