ГЮМРЮКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮМРЮКЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Митничар. Безчовечните спахии,.., гюмрюкчии и краставите заптиета насилваха и глобяваха горката рая. НБ, 1876, бр. 1 (притурка). На другия ден сутринта,.., аз пристигнах на австрийската граница, и туй, което не ма учуди малко, аз намерих задължителни гюмрюкчии; те не ми потърсиха нито пашапорта! Ч, 1875, кн. 11, 508.

— От тур. gümrükçü. — Друга форма: гюмрукчѝя.