ГЮМЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮ̀МЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от гюм. Както вървеше, видя насреща Димчето бозаджията, наместил мърху главата си една голяма кръгла табла.. Едната му ръка дър‑

жеше ведрото с бозата, а другата — гюмчето с водата. А. Каралийчев, ТР, 25. Той пое кофата с млякото от ръцете ѝ, изля го в гюмчето, което после изтътрузи вънка и го натовари в каручката. Ст. Даскалов, СЛ, 214. Скоро ще падне първият сняг,.. и Алито салепчията ще цъфне пред вратата на гимназията със своя асортимент от шарени филджани, с врящото над мангала гюмче. К. Константинов, ППГ, 66.

2. Полуцилиндричен тенекиен съд за вода с кранче в долната част, който служи за чешма над умивалник. Стаята беше мръсна,.. Край едната стена имаше висок стол с облегало и ръкохватки, а над него висеше тенекиено гюмче с бронзово кранче. Х. Русев, ПЗ, 153.