ГЮМЮШЛЍЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Обкован със сребро. Я стани, мари Станчице, / облячи мъжка премяна, / препаши чифте пищови, / гюмюшлиени паласки. Нар. пес., СбНУ ХV, 25.
— От тур. gümüşlü 'посребрен, обкован със сребро'.