ГЮНДЕЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮНДЕЛЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Надница; гюнлюк. Майдовски бърже се сложи при Балана и му зашепна, Грозьо да лежи неделя-две, да лежи и да яде: Джонко да му плати пари и гюнделици и за лекар, и за сакатлък. А. Страшимиров, ЕД, 56-57.

— Тур. gündelik. — Други форми: гюндулу̀к, гюнделъ̀к и гюндюлю̀к.