ГЮРЕШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЮРЀШ м. Остар. и диал. Борба (в 7 знач.); пехливанлък. Накрай селото, сред голямо търкало, насядали помаци, зафаща гюрешът.. от икиндия и трае до подир заход слънце. Двамата борци, голи до кръстовете, напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 52. Веднъж в селската кръчма чу за Узунджовския панаир. Старите хора разправяха какви чудеса са виждали преди години там, какви големи гюреши ставали. Г. Манов, КД, 69. Отива, та забира и пехливанина Спас Писаров, когото намерили, че си мажел кюспетата, защото имало сватба в циганската махала, та той цял да участвува в гюреша. Пряп. 1903, бр. 89, 4.

— Тур. güreş.