ГЮРУ̀К

ГЮРУ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Сгъваем кожен, мушамен, платнен и под. покрив на кола, файтон, детска количка и под. Близки другари на д-р Сакаров го взеха в открит автомобил, с прибран гюрук. П. Мирчев, СЗ, 23. Двата гюрука бяха дигнати, но и двете врати на ландото бяха отворени.. Вътре бяха седнали вече трима пътници — белееха се лицата им, червенееха се фесовете им под сянката на дигнатите гюруци. Д. Талев, ГЧ, 164-165. Жълтият кабриолет, изпръскан с кал, с дигнат гюрук и щръкнали яйове, бързо се приближаваше насам. Ем. Станев, ИК I и II, 13. Към края на пътуването вятърът утихна, запръска дъжд. Шофьорът спря газката, за да вдигне гюрука, а Гергин слезе да се поразтъпче. Ем. Манов, ДСР, 221.

— Тур. körük. — Друга форма: гюрю̀к.

Списък на думите по буква