ГЯВОЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. гяволя̀х, прич. мин. св. деят. гяволя̀л, ‑а, ‑о, мн. гяволѐли, несв., непрех. Разг. Хитрувам, обикн. за да се освободя, измъкна от някаква работа или задължение. Той много взе да гяволее и все се разсейва, като го накараш да свърши нещо.