ГЯВУ̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Гяурче. Отдолу иде войвода, джанъм, / войвода, войвода, / след войвода Сиксин, / след
Сиксин гявурче, / през сряд мегдан замина. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 326.