ГЯГЯ

ГЯ-ГЯ и утроено гя-гя-гя междум. За повикване обикн. на кон, вол и по-рядко за повикване на друго животно. Най-сетне зад някаква могилка забеляза коня.. — "Гя, гя" — подмами го той. З. Сребров, Избр. разк., 29. Двамата шаханджии хранеха соколите с дребни късчета месо и им подвикваха на всяко късече, кога щяха да им го дадат: "гя! гя!" Ц. Гинчев, ГК, 168.

Списък на думите по буква