ГЯК, гя̀кът, мн. гя̀ци, след числ. гя̀ка, м. Диал. Дяк. Гяк Тодор си църкви метеше / и на либе си думаше. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 472. Чудила са Милена кралица, / спрегнала е каруца френгия, / па бутнала през широко поле, / срещнала е гяци и попове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 103.