ГЯУ̀Р

ГЯУ̀Р и ГЯУ̀РИН, мн. гяу̀ри, м. У мюсюлманите — мъж, който не изповядва мохамеданството, исляма; неверник. Турчинът беше всевластен господар, а той — селянинът, християнин, беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да му се покорява. Д. Талев, ЖС, 25. — Хубаво нещо е бялата пита — каза той [черкезинът], но да ти кажа ли, гяурино, ние сме благодарни на аллаха, че ни е избавил от такова тегло — да орем и да сеем. А. Гуляшки, СВ, 8. — Гяурите винаги трябва да си знаят, че са раи; да знаят те, че има ред в тая страна, и че което е позволено на тоя или оня мюсюлманин, на тях не е. Ст. Дичев, ЗС I, 270. Али Пехливан сложи ръка на рамото му [на Стоян]. — Ти си разбран гяурин, ще направиш всичко, което ще ти кажа. К. Петканов, Х, 153. — Не е ли все едно, гяур, дали ще си първи, или последен? Нали все ще смениш вярата си. Смени я първи. А. Дончев, ВР, 223. Турците обсипаха с гневни погледи непокорния гяурин. Д. Спространов, ОП, 376. Та нали самият Мохамед им е завещал непримиримата омраза към гяурите-неверници, а за тях гяур и неверник е всеки европеец или американец, щом не изповядва мохамеданската религия. М. Марчевски, ОТ, 28.

— От араб. kâfir през тур. gâvur 'немюсюлманин, неверник' — Други (остар. и диал.) форми: гяву̀р и гяву̀рин.

Списък на думите по буква