ГЯУРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЯ̀УРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от гяур и от гяурка. — Ще те науча аз как се стои пред господар, гяурско куче — извика бегът и издигна бича си да зашлеви момъка през лицето. Д. Спространов, ОП, 22. Старата беица я побутна тя първа да влезе в гяурската къща и нянята на Лейла пристъпи нататък, но насреща се зададе и Ния Глаушева. Д. Талев, И, 190. — Мохамеданин, който умира от гяурски нож, нямал право да пие шербет и да гледа кючеци в райските гюлови градини... Г. Караславов, Избр. съч. Х, 41.