ДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДА1 частица. 1. При отговор: а) За означаване на потвърждение или съгласие с думите на събеседника. — Чудно — казва Стаматко, — тука ли е шосето? — Да. Л. Стоянов, Х, 32. — Разбрахте ли ме? — попита Шишко. — Да — отговори Мичкин. Д. Димов, Т, 614. — Аз ви питах скоро ли ще имате заседание.. — Да, довечера, господине! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 13. — Свършихме вече — рече Марко Бошнаков и самодоволно потърка ръце. — Да, свършихме — с нескривана радост каза Кирковчето. Д. Спространов, С, 115. — Ужасно е! — каза той глухо. — Да, ужасно! — кимна капитанът. — Сякаш една ръка се протяга от гроба и сочи с пръст убийците. П. Вежинов, НС, 122. — За каквото и да отиваме в Америка, едно нещо е вярно: че напускаме родината си не от добро.. — Да, право казва! Ал. Бабек, МЕ, 9. б) Удвоено да, да (понякога утроено да, да, да) — за усилване на потвърждението. — Помниш ли статията във вестник "Славянин"? — Да, да, спомням си, отговаря сдържано снизходително Иречек. Ал. Константинов, БГ, 40. Хоров: — А с господин баща си, говорихте ли? Аничка: — Да, да, и той пожела да ви види. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 10. — Да, да — потвърди чичото, щастливо усмихнат. — Ще намерим на Бистра подходящ кандидат, а Ванко ще ѝ бъде шаферът. М. Грубешлиева, ПИУ, 35. ● Заедно с частицата е — за наблягане, подчертаване на съгласието или потвърждението; наистина, вярно, така е. — Е, че тази стая нали беше на жена ми? Аз тук я оставих... — Е да, ама ние ги разменихме. Елин Пелин, Съч. IV, 200. Творчеството се ражда там, дето има вътрешни заложби и непринуденост, свобода... — Е, да! Е, да! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. в) Удължено да-а или м-да и др. — при потвърждение или съгласие, съпроводено с някакво изживяване, размишление, колебание. — Да-а — отчаяно поклати глава генералът, — аз предвиждах и това, защото войската не беше на мястото си. В. Нешков, Н, 51. — М-да — кимна като на себе си главният прокурор, — сега разбрах защо целият този етаж е направен на салон. Значи — спални, кухни, всичко е горе. Г. Караславов, Т, 21. г) За означаване на непълно потвърждение, ограничено от някакво възражение, изразено със следващото изречение. — Вий сте заплатили цялото купе? — Да, до Шумен само... Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 35. — Вие сте от село,.., а.. не обичате тиква!.. — Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи. Елин Пелин, Съч. I, 200. Тинчо обаче не бързаше. Беше му обидно, че Николай го изпраща да му върши услуги.. — Ще идеш ли? — запита Николай. — На друго място да, но при Трънката... П. Проданов, С, 54-55.
2. Обикн. при повтаряне на предходно изречение или части от него: а) За наблягане върху някакъв факт или твърдение, изказани в предходното изречение; действително, наистина, разбира се. Често тя влязвала при младите патриоти да слуша що си говорят, насърчавала ги в святото им предприятие.. Да, баба Тонка била необикновена жена. З. Стоянов, ЗБВ I, 145. Ослушвах се, с ръка на пищова. И тогава чух чудноватия шум. Да, странен шум беше това. Нещо леко чукаше в клоните на дърветата. А. Дончев, ВР, 113-114. — Велислава, дъщерята на Войдан Мостич.., всеки ваятел би я сравнил с Афродита. Ние с Радомир не сме ваятели, но мислим, че тя и така е дивна. — Девойката е хубава, да! Убедих се тази вечер. М. Смилова, ДСВ, 57. Истинската наука е въздигнала онези народи, които днес са славят и добруват, до най-високо стъпало на развитието, образованието и богатството. Да, науката — истинската наука е, която може да повдигне и нас умствено, нравствено и веществено. Ступ., 1875, бр. 7-8, 49. Но да умреш, когато се отърсва / земята от отровната си плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен, да, това е песен! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. И няма на света да има вече зло, / тъй като ний — да, ний! С оръжие в ръката, / ще го премахнеме навеки от земята. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 5. б) За
потвърждаване и наблягане на факт, за който лицето, което говори, си спомня или се досеща. Най-хубав спомен ми остави пътуването през годината... не помня коя беше... да, през годината, когато Гергьовден беше на третия ден на Великден. Т. Влайков, РП I, 4. А поличби небесни нямаше.. Да, освен чудноватото предсказване: "Турция ке падне 1876". Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. Тодорка: — А какво ми се врече? Тате, ти сам ми се врече, помниш ли? Исак: — Какво ти се врекох?.. Да, ти тряба да станеш царица и ще станеш. В. Друмев, И, 16. ● След междум. ах, а. — А ти всичко ли ми казваш?.. — Всичко — измънка той под нос. — Всичко?! А за това? — пръстът на майка му посочи стъклената тръбичка на термометъра... — Ах, да. Едно момче ми го даде. П. Проданов, С, 90. — Ще ви бъда признателна. А сега довиждане.. Ах, да, една идея... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 348. — Навярно вие и мен сте забравили. — ..Аз съм Надя.. — А, да, да... приятно ми е. Елин Пелин, Съч. II, 175-176.
3. Разг. Като отговор: а) При повикване за означаване, че повиканото лице очаква да чуе какво се иска от него. — Мамо! — Да? Кажи! ● При телефонно звънене. Началникът взе слушалката бавно и спокойно. — Да! — каза той с притворени очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 269. б) При почукване на врата за разрешаване да се влезе (понякога удвоено да, да). Почука се на вратата. — Да! Влезна Соколов. Н. Попфилипов, РЛ, 137.
4. Рядко. При въпроси, които изразяват изненада, учудване, недоумение, на които се очаква утвърдителен отговор; нима, така ли. — Вий се бояхте от мене.., да? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 34. — Вий разбирате френски, господине, да? Боже мой, колко ми е драго, че ще разберете туй, което искам да ви разкажа, с ваше позволение. Ал. Константинов, Съч. I, 136. Взех агнето в ръцете си, прегърнах го.. А майката гледаше тия милувки над рожбата ѝ..: "Вие няма да ми го заколите, да?" Н. Попфилипов, РЛ, 21. — Ославна, Онегавоне, ваште места са ви ясни, да? — попита накрая Кишин. — На доверниците задачите ясни ли са също? Й. Вълчев, СКН, 166.
5. Рядко. При повторена част от предходното изречение като отговор, с който се изразява възражение или несъгласие с думите на събеседника (обикн. удвоено да, да). — И всички ме подиграват. — Това не вярвам. Такова хубаво момиче... — Да, хубаво! Виж каква съм руса! Елин Пелин, Съч. II, 59. — Браво, много четеш! — Да, да, чета, нищо не чета, само вися над книгите. △ — Знаеш ти, всичко знаеш за тях! — Да, зная! Нищо не зная.
6. Като съставна част в сложни неопределителни местоимения и местоименни наречия като: какъв да е, кой да е, как да е, къде да е и под. Калугерицата знаеше, че Рада няма никакъв калеко, нито какъв да е сродник по селата. Ив. Вазов, СбНУ II, 87. Отвори [Евгени] малкото радио.. и потърси каква да е музика. Д. Ангелов, ЖС, 81. — Работата е важна и отговорна. Не можем на кого да е да се доверим. К. Калчев, ЖП, 128. Когато овчарчетата го заобикаляха, той ставаше отпуснат, ленив и не му се ставаше за каквото и да е. Й. Йовков, ВАХ, 156. Как да е дотътрах се до къщи, казах на баба попадия, че ме боли глава. А. Гуляшки, ЗР, 55. Когато му [Димко] се спеше, лягаше къде да е и веднага заспиваше сладко. Лесен беше животът му и прост. Д. Талев, И, 111.
7. Като същ. ср. Потвърждение на нещо, съгласие за нещо. На вратата се почука. Христакиев каза "да", но не погледна влезлия. Ем. Станев, ИК III, 125. — Ти ли си? — попита артистът веднага, след като чу "да"-то в слушалката. Д. Цончев, ЛМ, 117. Може би по същите причини либералите настояваха да стане гласуването веднага, без разисквания, с "да" или "не". С. Радев, ССБ I, 183. Заспива печалта ми, озарена / от спомена на твойто първо "да". Д. Дебелянов, Ст, 1946, 57.
◊Да, ама (обаче) не. Разг. За подчертаване, че определено действие, събитие, което се очаква или е много вероятно да се случи, в крайна сметка няма да стане, няма да се случи. Певицата разчиташе, че черният Ј печат ще остане скрит за американците. Да, ама не, както казваше навремето журналистът П. Бочаров. Шок, 2001, бр. 17, 3. "Нов шеф на БНР — да, ама не". Няколко дни след като единодушно гласуваха да бъде избран нов директор на БНР, част от членовете на НСРТ изведнъж промениха решението си. Кап., 2001, бр. 16, 43.
ДА2 частица. I. В самостойни подбудителни, въпросителни и подбудително-възклицателни изречения. 1. За изразяване на заповед, забрана. Да лягаш.. и да не си посмял да ходиш без мое позволение из гората! Ем. Станев, ЯГ, 112. — Да не си стъпила вече тука. Чуваш ли? И. Петров, НЛ, 48. — Да не си излязла навън, да не си пристъпила през прага навън, че ще те пребия. Й. Йовков, А, 85. — Янко! — извика тя не с устата, а със сърцето си.. Младежът сложи бързо длан на устата си — да мълчи! П. Вежинов, НС, 157.
2. За изразяване на подбуда, подкана да се извърши действие. Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка. Елин Пелин, Съч. I, 152. — Да вървим, развидели се — добави той [дядо Мирю] оживено и напълни пушката. Ем. Станев, ЯГ, 26. — Да хапнем, че сетне — прекъсна го снаха му. Г. Караславов, СИ, 296. — Гинке, жива ли била? Ами да му се каже на горкия. Ив. Вазов, Съч. ХII, 105. — Но да бяхме повечеряли, че и ти си ми гладничка, нали? Д. Ангелов,
ЖС, 73. — Напред, братя! Дигайте пушките в ръце, да са срещнем един други против неприятеля, да запазим своето отечество, да придобием свободата си! З. Стоянов, ЗБВ I, 447. ● В съчет. с хайде да, хай да, я да. — Ела, хайде да си вървим! Елин Пелин, Съч. III, 150. — Хай да те водя нататък. Ив. Вазов, Съч. Х, 15. — Какво ще я лисичката правим?.. — Я да я пуснем, дядо Мирю! Виж каква е малка и как ни гледа. Ем. Станев, ЯГ, 44. Змейко на Рада думаше: / "Радо льо, либе, Радо льо, / мор, хайде да се вземеме, / докога да са либиме!" Нар. пес., СбГЯ, 43.
3. За изразяване на желание, пожелание за осъществяване на някакво действие; нека. Веднаж да се мръкне! Най-после дойде нощта. П. Вежинов, НС, 162. — В земята потъна, бе синко, майка ти, горката, очите си изплака. Да беше ни се обадил. Писъмце да беше ни пратил. Елин Пелин, Съч. II, 161. — Славинов, ти значи си годен? — попита Рилски и му подаде ръка. — Да ти е честито! К. Петканов, В, 18. "Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време." П. К. Яворов, Съч. I, 45. Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани / .. / По-скоро шеметни бури, / по-скоро вихри несвястни!.. / Буря на мрак край да тури, / буря душа да изясни. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. — Дружина, верна сговорна, / ежте и пийте, дружина, / сладка да ви е манджата, / по-сладко да йе виното. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 28. Да беше съмнало по-скоро! △ Да бяхте ми простили! △ Печалба да е, ех, по-големичка да е, ама сега да е! ● В благословии и клетви. — Да си жив и здрав, бабиното момче, за доброто, за доброто, което ни правиш! Сп. Кралевски, ВО, 146. Някъде зави зловещо куче. — Ох, пусто да остане! — простена баба Катерина. — На смърт вие, проклето да е! П. Здравков, НД, 23. — Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета, със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш — / да не станеш по година! Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. ● Нар.-поет. Обикн. в жали да жалим, черен да почернее, бягайте да бягаме и под. — Жали, моме, да жалиме, / чунким двата ке се делиме: ти от мене, яз от тебе. Нар. пес., СбНУ ХI, 66. И пред всяко белязано дърво се качваха на котела и викаха: — Черен да почернее като тоя бакър оня, който рече да зачерни гората. А. Дончев, ВР, 126. Додето Янко изрече: — Бягайте, крака, да бягаме! — вълчицата изскокна от хралупата и се втурна подире му. А. Каралийчев, ТР, 113.
4. За изразяване на молба, извинение. — Учителю, прошение да ми напишеш. Кольо, мъж ми ме утрепа. Елин Пелин, Съч. II, 146. — Дойде Тосун бей, направи плен и пожар Клисура.. Избягахме по риза, да прощавате. Ив. Вазов, Съч. IХ, 44.
5. За изразяване на възражение, недоволство, укор, негодувание или закана. — От лозето ли се връщаш? — Да не мислиш, че се връщам от сватба? — троснато му отговори работникът. К. Петканов, В, 145. — Гледам в градината има още зелени чушки. — Да си ги обрал, бре. Н. Каралиева, Н, 152. — Като ти е приляло толкова в бащината ти къща, дигни си главата, че върви, дето ти очите виждат, мари! Да не се е свършил светът за тебе! П. Тодоров, Събр. пр II, 414. — Вие не сте мои деца! Да оберете баща си! Елин Пелин, Съч. III, 58. — Ще пукна от глад да го знаете. — Ааа, не думай! — стрелкаха ме като слисани.., не бой се, още утре ще ти изпратим по децата... Г. Караславов, Избр. съч. II, 176.
6. За изразяване на недоумение, учудване, изненада, че нещо се извършва, че изобщо е било възможно да се извърши. — Да тръгнете тъй голи в такава фъртуна, без да мислите, че ще измръзнете... Ив. Вазов, Съч. ХII, 17. Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека! Елин Пелин, Съч. I, 157. Де е тук банята? О-хо! Да го водя на баня! Ал. Константинов, БГ, 12. — Когато е тъй, уйчо, дайте оставка! — Да си дам оставката во време на опасности! Н. Михайловски, ПА (превод), 17.
7. При въпроси — за изразяване на съмнение, несигурност, неувереност или колебание за нещо; дали. Ярето висна голо на крушата. "Да имате тава или тенджера?" — попита той жената. Й. Радичков, СР, 44. Баба Кита: (Повтор оглежда откъснатата билка) — Старото биле да е-е-е? Ц. Церковски, ТЗ, 25. — Да вземем купе? — попита графът. Ив. Вазов, Съч. ХII, 192. И тя се появи на балкончето, вдигнала над главата си обвита в син месал тепсия. Кръгрото ѝ здраво лице се усмихваше хитро... — Да не стяга сватба? — пошушнаха жените. Н. Каралиева, Н, 188. — И с майка ѝ говорих. — Да не си учителката, дето ни дойде нощеска? Л. Александрова, ИЕЩ, 23.
8. За изразяване на задоволство, възхищение или възторг. Омайват те тия песни и тия чуруликането! Па и онова ясно и хубаво време — да му се не нарадваш. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 50. — Да знаете само какви хора има там! Тихи, работливи, чудеса правят, а сякаш не ги виждат. Н. Каралиева, Н, 126. — Четете — каза той, като подаде една брошура на Огнянова. — Огън, огън, братко, огън... Да полудееш...! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 78. И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, на̀, тече им като из ръкав, па вредни, па весели, па всеко тича на работа, всеко ради — да ти е мило и драго.., що е божа благословия, халал им вера! М. Георгиев, Избр. разк., 43. — Тук, там, Анке, да видите сянка... Божичко, ще си направим пресни венци, Минке!... Ц. Церковски, ТЗ, 21.
II. За образуване сложни глаголни форми. 1. За повелително наклонение в 1, 2, 3, 4 и 5
знач. Когато дядо Антим тръгнал из Русчук, то последната дума на русчушките българи била: "Да си отваряте очите и да не влизате с патриарха в някакви споразумения." С, 1872, бр. 40, 320. — В средата, дето има камъни на едно купче, да ги изхвърлиш. Т. Влайков, Съч. I, 1905. След като извика с трептящ глас: "Да живей България!", хвана с две ръце дръжката на револвера си. З. Стоянов, ЗБВ I, 94. — Иване, книга да ми дадеш за четене. Не ми се върши нищо друго.
2. За бъдеще време (бъдеще в миналото, бъдеще предварително в миналото, отрицателно бъдеще, бъдещите времена в преизказно наклонение). И стана гората бранище. Защото без нея снеговете и водите щяха да завлекат селото. А. Дончев, ВР, 127. Отидохме и в селото, където щяхме да учителствуваме, и видяхме старата училищна сграда. Ал. Спасов, С, 6. Защото той сам ни каза, че неговата смърт ще е от горски куршум, но той няма да бяга от него на стари години и кръстът му ще стърчи нейде под сенките на елите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 16. — Хей, момче! Няма защо да бързаш! — извика му войникът. — Без мен няма да почнат! Ако изтичаш до дома и ми донесеш огнивото, ще ти дам четири шилинга. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Още когато миела дъските, чула от чиновниците, че в читалището "Архангел Михаил" някой щял да държи сказка. Ст. Чилингиров, СБД, 57. — Говори, че скоро щели да ни натикат в Дунава, и какво ли не още. П. Вежинов, НС, 137. ● Остар. и диал. Цяла нощ като пътуват, заран рано там ще да осъмнат. Елин Пелин, Съч. I, 37-38. Нека само да дойде владиката, и аз ща да ти покажа кой е хаджи Генчо!... Л. Каравелов, Съч. II, 10. — Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... Ив. Вазов, Съч. VIII, 10. Ще да загине / и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Калугерка ще да стана — / черно расо ще облека, / свилен колан ще препаша, / святи книги ще да чета. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 210.
◊ Да би сложна частица. Диал. Дано. — Ей, Йоване, белигражданине! / Обърни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, да би да изгори; / у него съм три годин робувал. Нар. пес., СбНУ II, 70. Да не би да сложна частица. Във въпрос. изречение за изразяване на предположение, възможност или опасение. — Да не би да са тръгнали из друг път... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 196. — Да не би да дириш някого? Елин Пелин, Съч. II, 90. Нека да сложна частица. За образуване на сложни форми за пов. накл. при подчертано изразяване на заповед, подкана, желание, молба. — Нека да ми е жива внучката, и това черно тегло ще се прекара. К. Петканов, СВ, 13. Трети орисник думаше: / .. / нека да расте порасте, / да стане булка хубава, / под було и под венчило. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60.
ДА3 съюз. А. Подчинителен. I. Въвежда подчинено допълнително изречение. 1. След глаголи, които означават: а) Желание, заповед, забрана, като: искам, стремя се, старая се, разрешавам, заповядвам, забранявам и др. Напразно се стараeх да пропъдя тая страшна мисъл. К. Величков, ПССъч. I, 30. Гледал съм от песните и стихотворенията на всякой поет да избера най-хубавите. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 6. Караибрахим забраняваше да го гледат, когато се бие. А. Дончев, ВР, 216. После за помен поръча: / изворът чешма да стане. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. б) Възприемане, чувство, като виждам, чувам, боя се и др. Някой път, когато Войка виждаше Лепо да иде през гората или да минава мостчето, тя нарочно влизаше във воденицата и се скриваше. Елин Пелин, Съч. I, 91. Почти от сутринта, с малки паузи чувахме да бие камбана. Й. Йовков, Разк. II, 126. Той чувствуваше какво е станало с Рада, но се боеше да узнае от другиго ужасната истина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 178. Госпожа Ракова се боеше да не бъде всичко това сън лъжлив. Ив. Вазов, Съч. IХ, 12. Той толкова ясно видя своя живот, че го досрамя повече да бездействува. К. Петканов, В, 77. в) Намерение, мислене, като: мисля, смятам, решавам, чудя се, забравям и др. Това здание мисля да стои и до сега. К. Величков, ПССъч. I, 55. Иглика забрави да си отиде и стоеше пред него като прикована. Елин Пелин, Съч. II, 45. Той реши да пусне на воля и Клеопатра [мечката]. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 8. г) Съобщаване, като: казвам, викам, съобщавам, посочвам и др. — Когато стигнем до езерото, кажи на шофьора да спре. Д. Димов, Т, 692. Само, разправя тя, му викам да се прекръсти. Елин Пелин, Съч. I, 30. Съобщиха му да тръгне веднага. ● От да (остар.). Наистина, нашите млади са още далеч от да разбират своето високо призвание в обществото. Ч, СбПер. п I, 105.
2. След някои прилагателни, които обикн. означават готовност, годност за нещо или задължение, като: готов, достоен, способен, склонен, длъжен и др. И преди да бъде посочен, Жулев заяви, че е готов да мине при въстаниците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. Аз чувствувам себе си способен да извърша най-трудните, най-славните и най-благите подвизи. В. Друмев, И, 11. — Може би сте разбрали отдавна, че аз съм неспособен да се обидя от вас!... Д. Димов, ЖСМ, 43. — Той е началник и аз съм длъжен да изпълня заповедите му. Елин Пелин, Съч. I, 214. Мечков беше разположен да разговаря. Д. Кисьов, Щ, 518.
II. Въвежда подчинено подложно изречение след безлични глаголи или безлични изрази, като: случва се, възможно е, добре е, приятно е, мъчно е, нужно е и др. под. На мене също ми се беше случвало някоко пъти да стрелям. П. Вежинов, НС, 11. На Герган се падна да легне при вратата на същия затворник, който пръв го посрещна. К. Калчев, ЖП, 281. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19. — Невясто, добре е Елка да остане вкъщи — обърна се старецът към Божаница. Елин Пелин, Съч. III, 35. Хубаво е да пътува човек по нашине притулени между Стара планина и Средна гора места. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Мъчно е да се опише смрадта и нечистотата на тая наша вътрешна тъмница. Св. Миларов, СЦТ, 45-46. Де се е чуло, видяло, / мома войвода да бъде, / като мома Бояна! Нар. пес., Христом. ВВ II, 121.
III. Въвежда подчинено сказуемно-определително изречение. 1. Към подлога. Зора ми хвърли сърдити думи: "Низост е от твоя страна да ме следиш!" К. Петканов, В, 78. Такова удоволствие е да се чувствуваш носен от един фъркат кон. Ив. Вазов, Съч. ХII, 194. — Тогава аз мислех, че най-голямото щастие е: да знаеш езици, да се свърши университетът. Ив. Кирилов, Ж, 73. Жестоко нещо е да си ловец. Елин Пелин, Съч. II, 192. "Хубаво нещо е да си имаш магаре" — мислеше си Иван, като гледаше магарето на съседа си. Св. Минков, ПК, 30.
2. Към допълнението. Често дядо Кола я виждаше да плаче. Елин Пелин, Съч. II, 109. Няколко дни по-късно Славинов мина покрай тях, забеляза я да тупа килима на прозореца. К. Петканов, В, 124. Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори / и тъжовна аз го слушах той да пее и говори. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
IV. Въвежда подчинено определително изречение. 1. След съществителни, които обикн. означават: а) Желание, заповед, забрана, като: желание, заповед, усилие, задача, забрана и др. Обзе го вълнуващо желание да я прегърне и нежно да я погали по косата. К. Калчев, ЖП, 198. — Имам заповед три пъти да го повикам.., после ще стрелям. Ив. Вазов, Съч. ХII, 95. Направи усилие да се повдигне и ужасно извика. Елин Пелин, Съч. I, 135. Към селата бе изпратен силен боен патрул със задача да донесе храна. П. Вежинов, НС, 162. б) Чувство или необходимост, като: срам, страх, страст и под. или нужда и др. Заживя само със страстта да изпълни дълга си. Вл. Полянов, ПП, 200. За мен това е минало — неважно, / но ний деляхме сламения одър / и тебе чувствувам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33. в) Мислене, възнамеряване и под., като: мисъл, намерение, основание и др. Удар след удар падаха върху мене.. Жив бях, но не се радвах. Имах само една мисъл — да изтрая. А. Дончев, ВР, 226-227. Но дето имаш намерение да се събираш с такива лумпени, които прекарват всичкото си свободно време по кръчмите — това според мене не е добро. А. Гуляшки, ЗР, 98. Сърцето му заби неспокойно, той [Герган] имаше основание да бъде развълнуван тази вечер. К. Калчев, ЖП, 120. г) Съобщаване, като: вест, съобщение и др. Получихме съобщение да тръгнем веднага. △ Вест да бързат нямаше.
2. След показателно местоимение. Не значеше ли това да заведа на гибел хората, които ми бяха поверени. П. Вежинов, НС, 49. — Ах, колко е ужасно това! Да се усмихваш на другаря си, а зад гърба му да точиш ножа, с който ще го поразиш. М. Марчевски, ТС, 72.
V. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения. 1. Целно — за посочване с каква цел се извършва действието в главното изречение; за да, с цел да, та да. — Всяка утрин аз идвах тук да дъхам свежестта на пролетта. Ив. Кирилов, Ж, 110. Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Васила Левски, когото търсеха да уловят. Ив. Вазов, Съч. ХII, 156. Хвана се, пустата му бялка!.. Одра ѝ кожата щастливият нане Вуте и засмян до уши се отзова с нея чак у Змеини колиби, да се похвали. Елин Пелин, Съч. IV, 244-245. А пък близо до чешмата.. стоят ергене и причакват момите да им пият вода. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 11. Той.. изтегли неразделния си педагогически помощник — един прът с дължина, съобразена да стига до най-далечните места, махне и перне. Ив. Вазов, Съч. ХII, 153. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде, / страшни хайдути да види. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. — Йо дай ми, Боже, две крила / да фръкна, Боже, подфръкна. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 29.
2. Условно — за посочване условието, при което би се извършило действието в главното изречение: а) При реално или възможно условие; ако, щом като, в случай че. Земя хубава, плодородна.. — едно да посееш, сто се ражда. Елин Пелин, Съч. III, 52-53. Една крина пшеница да овършееше, една шепа фасул да очукаше, една низа червен пипер да изсушеше, всичко отиваше у Анго Томов. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 92. — По пет километра на нощ да вървим — за десет нощи пак ще стигнем... П. Вежинов, НС, 239. Да останеше на младите буйни боляри и властели, кой знае колко би продължило веселието. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Камък да стисне, вода ще пусне. б) При предполагаемо условие, противоположно на действителността; ако, в случай че, при положение че. — От желязо да съм, не мога утрая. Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. II, 148. Аз да съм като тебе, никога не бих оставила града. Елин Пелин, Съч. II, 46. Да
беше по-съблазнителна, би чакала на същото място. Ив. Вазов, Съч. ХII, 24. По-нисък да не беше тук брегът, / загинал бих на канарите тия. К. Величков, Ад (превод), 202. — Ах, да бих знала, / че ще тебе да зема, / фърлила бих ся, / метнала бих ся / в тихи бели Дунав. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 193.
3. Отстъпително — за посочване, че действието на главното изречение се осъществява въпреки действието на подчиненото изречение; ако и да, макар и да, въпреки че. — И вдън земя да се скриеш, нашите ще те намерят! И ще те смажат като червей! П. Вежинов, НС, 172. Кожата да ти одере звярът / и кръвта да ти змии изпият, / на Бога само ти са надявай. Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Да е верен и преверен — / не ща го, не ща. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 228.
4. Следствено — за посочване, че действието на подчиненото изречение е следствие от действието на главното изречение; вследствие на което, та да, че да. — Баща ѝ потънал в дългове, деца много. Ще ми паднат на главата, да се чудя какво да правя. Елин Пелин, Съч. III, 115. — Кат мъжа ти не съм стар / да не вида в темна нощ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 30. — Не съм винарка, / вино да му точа, / нито съм хлебарка, / хляб да му давам. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
5. Причинно — за посочване причината, поради която става действието в главното изречение. По целия път до вечерта ръцете ни омаляха да ръкомахаме. П. Вежинов, ДМ, 12. Три дни сватбарите яли, пили и се веселили.. Гайдарджията си пукнал гайдата да свири. Ив. Карановски, Разк. I, 7-8.
VI. В съставно сказуемо след глаголи като: мога, трябва, започвам, продължавам, преставам и под. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 17. — Който се запишел за член, не трябвало да ходи по кръчмите и не трябвало да пие. Й. Йовков, Ж, 1945, 13. На групи по двама-трима.. учениците комсомолци започнаха да се изтеглят на северозапад от града. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 232. Имам едно мускалче, подарено преди петдесет години на баба ми. В него вече не е останала дори микроскопична частичка розово масло, а продължава да ухае... Н. Стефанова, РП, 79. Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша. Елин Пелин, Съч. I, 153.
Б. Съчинителен. Диал. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно съчинено изречение; и, та, па. Там дека, море, предеше, / тежка я дремка нападна; / бутнала фурка в пепелот, / да̀ легна мома, / да̀ заспа. Нар. пес., СбБрМ, 372. — Ей гиди лудо, да младо! / Продай си чифте пищоле, / купи си рало волове. Нар. пес., СбБрМ, 382. Да кой беше вав люлкята? / Яна беше вав люлкята, / Петко ще я залюлее. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 357.
◊ Ако да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие — при реално, възможно или противоположно на действителността условие; ако, при условие че. Струваше ми се, че много по-лесно щеше да ми бъде, ако да изречаха веднъж присъдата ми. Св. Миларов, СЦТ, 36. Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. Елин Пелин, Съч. V, 43. И нам е смешно, и самият автор на писмото се би смял, ако да би бил жив, но тогава така се вършеха работите. З. Стоянов, ХБ, 231. Ако и да; ако ще би да; ако ще да; дори (и) да; даже (и) да; и да; макар (и) да сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелно изречение за отстъпване; при все че, въпреки че, макар че. Има какво да се види и научи по села и градове из нашата земя, ако и да е заробена. М. Марчевски, ДВ, 17. Където и да отидеше.., той не слизаше от каруцата, ако ще би да стои там и цял час, и два. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. Дори да умирам, / живота със грубите / лапи чилични / аз пак ще обичам. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15-16. Такава попара надробихме, че назад и да искаме — не можем да се върнем! П. Вежинов, НК, 238. Старецът не усещаше студа в стаята, макар да не беше палено. Вл. Полянов, ПП, 120. Всичките другари на Митко бяха все таквиз добри, разбрани момчета, макар и да бяха буйни. К. Калчев, ЖП, 374. Без да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. Три дни бяхме вървели без да срещнем сериозна пречка. Й. Йовков, Разк. II, 124. Татарите вървяха, без да бързат, весели и безгрижни, полупияни от вино и грабеж. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Вместо да сложен съюз. а) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво възможно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. Вместо да се наведе, той вдигна главата си. Ст. Загорчинов, ДП, 380. б) Обикн. при сравнителна степен в главното изречение — въвежда подчинено обстоятелствено изречение при изразяване на някаква възможност, пред която се предпочита друга, изразена в главното изречение; отколкото. — Вместо да се сърдиш, по-добре помисли как ще постъпиш утре с момиченцето. П. Славински, МСК, 12. По-добре беше да си признае грешката, вместо да мълчи и да се мръщи. Да не би да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел и причина. Той се плашеше да не би да издаде чувствата си и да стане смешен. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. Бързаше да не би да го изпреварят. За да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел; с цел да, та да, да. Той вложи всичката си енергия и направи всичко,.., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Ка‑
то да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за сравнение при означаване на предположение, несигурност; като че, като че ли. Прорева [еленът] глухо, като да молеше помощ от някъде. О. Василев, ДГ, 50. Освен да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което показва, че съществува или е възможно само действието на подчиненото изречение. И тъй какво друго ми веч остава, освен да тъжа и да жаля за него. Т. Шишков, В, 11-12. Преди да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при означаване, че действието на подчиненото изречение се извършва по-късно, след действието на главното изречение. Няколко дни преди да отпътува за село, тя реши да предостави всичко на случая. Ем. Станев, ИК I и II, 442. Само да; стига да сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение при изразяване на реално или възможно условие; ако, в случай че, при положение че. Писали в София, че ще го изпратят, само да се намери човек, с когото да тръгне. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 25. — На хубаво място отиваш. Човек ще станеш, стига да се учиш. А. Каралийчев, ТР, 6. Та да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение. а) За цел; за да. Заръчах му да намине следобед вкъщи, та да му обясня още веднъж и подробно устройството на камерите за метан. А. Гуляшки, ЗР, 339. б) За следствие; че да. Пък и какво ли им липсваше, та да не бъдат щастливи? О. Василев, УП, 5. Тъкмо да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при означаване, че действието на подчиненото изречение е щяло да настъпи точно в момента, когато е започнало действието на главното изречение. Тъкмо да скочи, звънчетно се обажда — звън-звън! — и мишлето се скрива. Ем. Станев, ЯГ, 45. Тъкмо да се вмъкна вътре, чувам някой отстрани ми говори. Ст. Загорчинов, ДП, 104. Че да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел или следствие. — Я ми дай йод и бинт да го превържа аз, че да му мине като на кутре! А. Гуляшки, ЗР, 205. Помниш ли веднъж какво ми изповяда: да имаш пари, че да събереш две-три хиляди отбор момци. Ст. Загорчинов, ДП, 147. Пак го зачовъркало нещо недобро в гърдите и решил да дремне, че да не мисли. Н. Каралиева, ЗБ, 39.