ДАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАВА̀Ч м. 1. Остар. Данъкоплатец. Че даваме сега толкова даване, нищо ме не е.. Ами като се дава и изплаща и от тоя, и от оня, и от всички, има ли да се направи нещо такова, дето да видим и ние, давачите, че нещо добро се е наредило и за нас? Т. Влайков, БСК II, 184. // Рядко. Мъж, който дава нещо. Тие [сиромасите] нямат нищо друго освен себе си и това малкото с благодарение жертвуват, за да оздравят имота на приятеля. Какво едно удоволствие! Какво едно благополучие за давача и приемача! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 99.

2. Индив. Човек, който обикн. редовно дава нещо. "И на място му да се качи / за наш войвода, господар, / друг, кой знай да слави, тачи... / гръмник Перуна най-велик / давач на гръм и на светлини." Ив. Вазов, БМ I, 11.