ДАВЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВЕНЕ¹ ср. Отгл. същ. от давя¹ и от давя се¹. Спасих я от давенето, защото бях по-силен и успях да я измъкна на брега; ако тя се бе оказала по-силната, сега двамата щяхме да си лежим на морското дъно. Н. Антонова, Н, 29.

ДА̀ВЕНЕ² ср. Отгл. същ. от давя² и от давя се².