ДАВИЧКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАВЍЧКАМ, ‑аш, несв., прех. Разг. Боря някого, обикн на шега, като че ли го давя, душа. Две мравки давичкаха една калинка. Тя се съпротивляваше, но скоро се преобърна и най-после замряха тъмните ѝ крачета. М. Яворски, ХСП, 416. давичкам се взаим. Боричкам се с някого. Привечер корията опустя. Спуснаха се тогава селските кучета. Цяла нощ се давичкаха за останките от трапезата. Ив. Гайдаров, ДЧ, 57. За да минава времето лесно, започва се някаква игра — гоненица или нещо като жмичка. Гонят се, боричкат се, давичкат се, уж на шега. Н. Попфилипов, РЛ, 103-104. Над двора се стрелна птица и неволно повлече погледите на хората след себе си. Погледна и Митю Христов. Две птичета се давичкаха във висинето. М. Яворски, ХСП, 399.