ДАВЍЯ

ДАВЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, ж. Остар. и диал. Съдебен процес, съдебно дело. Чорбаджи Марко.. се отпусна да разказва колко пари е похарчил за зданията си и свърши с това, че спечелил давията с дюлгерите, като тикнал в ръката на кадията няколко бели меджидиета и няколко турски бешлика. Ст. Заимов, М, 34. После се започна дело. Днес окръжният съд щеше да дойде да направи оглед на самото място.. "Нашите думат, че като ви вземат нивата, ще захванат давия за гората при Кар Орман." Й. Йовков, ПГ, 58-59. Набеди го, че изпокрил стриковото си имане. Подхванаха го тогава чорбаджиите, та давии, та разправии, докато се видя пак запрян. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 20. Беше докарал смрадлика.., за да я прекара във Влашко.. За тая смрадлика Никола са съди цяла година; но тия дни спечели давията. С, 1872, бр. 43, 344.

— От араб. през тур. dâva.

Списък на думите по буква