ДАВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВНО нареч. Остар. Отдавна. — Давно ли оставихте София? — попита дядо Иван. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. Наконец приемете вси родители и чада, майки и дъщери, това мое малко дело, кое аз зарад умиление ваше душевно давно списах, но сега чрез щампа на света издавам и вам посвещавам. К. Огнянович, ЖА, 11.

ДАВНО̀ частица. Остар. и диал. Дано. Аз инстинктивно впивах очи на север, давно зърна брега на Русия. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 119. Давно се е оправила вече, давно, Господи, ѝ е минала вече слабостта!... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 305. Черню, Стоенчев другар, драскаше на вратата, той бягаше из егрека и грозно скимтеше, давно да събуди другаря си. Ил. Блъсков, ИС, 19. Николчо писмо, джанъм, пишеше, / на майка си го пращаше: / "Продавай, стара мале, залагай / бащини къщи високи, / бащини

двори широки — / давно си мене, мамо, откупиш / от солунските тъмници!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 135. Теглѝ, главо, да теглиме, че давно поумнееме. П. Р. Славейков, БП II, 159.