ДАВРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАВРА̀Н междум. Остар. и диал. При обръщение. За предизвикване да се направи нещо; дръж се, ха да те видя! Те говори Шаро влашки език: / — Давран, Шаро, мойе мило добро, / да погубим църно арапино! Нар. пес., СбНУ XLIII, 7.

— Тур. davran.