ДАВЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Рядко. Давя¹ (в 1 знач.). давча се взаим. Двама души,.., бяха успели вече от дума на дума,., да се хванат за косите и се давчеха. Ив. Вазов, Съч. VI, 15.

ДА̀ВЧА СЕ несв., непрех. Давя се¹ (в 1 знач.)