ДАВЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ВЧЕНЕ, мн. ‑ия и (разг.) ‑та, ср. Рядко. Отгл. същ. от давча и от давча се. Очевидно ставаше война между псетата на стражата и на кервана, с чести ожесточени давченета. Ив. Вазов, Съч. XV, 133.