ДАВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДА̀ВЯ1, ‑иш, мин. св. да̀вѝх, несв. 1. Прех. Стискам силно човек или животво за гърлото, за да го умъртвя; душа, удуша‑
вам. Той разбра, че тоя същи поп е влизал у Миткови с безчестно намерение и захвана да го дави. Ив. Вазов, Съч. XXV, 65. — Каква работа има с Христовича? — Ти, безумнико! — Не викай: твоята чест браних!.. — Кажи ми де е той сега? — Оставих го в праха. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 61-62. // За животно — захапвам за гърлото и с устата си душа човек или животно, за да го умъртвя; удушавам. В тоя миг едно зло куче връхлетя стръвно отгоре ѝ. Почна да я [майката] дави. А. Каралийчев, ПС, 143. Манол изчезна. Аз гледах как човекът се търкаля по поляната и кучето го дави. А. Дончев, ВР, 190. Черният жребец е толкова лют и ревнив, че ако се случи да мине наблизо из пътя някоя каруца,.., излиза от хергелята, спуща се като зло куче върху конете на каруцата и иска да ги дави. Й. Йовков, АМГ, 139. А лисицата провъзгласяват за "кума" и за герой! Макар че дави хорските кокошки с десетици. Н. Хайтов, ПГ, 15. С каква ненавист Волга [кучката] се нахвърля на лисицата.. Дави я и я дърпа. Ем. Станев, ЯГ, 34-35.
2. Прех. и непрех. За дим, мъгла, сълзи и др. под. — причинявам затруднено, тежко дишане; задавям, задушавам. Всичко видели кулските деца и понеже пушекът и огънят вече ги давели, търтили да бягат през бранищата и преките пътеки. Й. Вълчев, РЗ, 92. Постоянният мирис на барут и пепелище давеше гърлото. П. Славински, ПЩ, 102. Сълзи напълниха гърдите ми, давят ме и ме душат. Д. Габе, Н, 34. — Ради Бога, кой е видял тия сведения? — помолих аз през сълзите, които ме давеха от гняв. Ал. Константинов, БГ, 83. Скоро цялата стая се изпълни с топла кръв, която душеше, давеше и погнусяваше. Хр. Смирненски, Съч. III, 111. Спазми на протест и ярост срещу сляпата лавина, която реже лицата ни, сече крайниците ни, троши ни и ни дави. Бл. Димитрова, Лав., 262.
3. Прех. За мъка, отчаяние, злоба и други подобни чувства — мъча, измъчвам много силно някого. Тошка я гледаше в очите, мъчеше се да угади какво ѝ се ще.. Старата приемаше всичко, но нито веднъж не ѝ каза добра дума,.. Тошка виждаше това и люта болка давеше сърцето ѝ. Г. Караславов, Тат., 239. Същият този мъж седеше сега свит на дъсчения си стол, отпуснал рамене, сгърбен, и не злоба и гняв, а покруса и мъка давеха душата му, сякаш завинаги бе затънал в море от смрадлива и неизбродна кал. А. Гуляшки, Л, 11. Те пеят.. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен / и сълзи изстисква на бледни лица. П. К. Яворов, Съч. I, 59. И нека тази вечер мъдро да забравим / скръбта и бурите, които са ни давили, / и в своите сърца, и вярващи и радостни, / да видим ново рождество и нова младост! Е. Багряна, СЧ, 17. ● Обр. Заседанията винаги му тежеха — заедно с тютюневия дим,.., кабинетът се изпълваше и с мисли, които го давеха. А. Наковски, БС, 100.
4. Прех. Прен. Оказвам натиск, притеснявам някого по някакъв начин. — И тая молбица, Николаке!.. — Никола, и аз моля. За мой хатър.. — И аз моля, назначи го.. — И троица ме давите! Ив. Вазов, Съч. XIX, 52-53. Че тоя млад Вълк ще ми пресича пътя накъдето и да се обърна: ще ме дави с по-ниски цени на пазара. А. Гуляшки, ЗР, 30. давя се. I. Страд. от давя. II. Взаим. от давя (в 1 знач.). Гласът на Волга [кучката] се чуваше под земята. Там тя се давеше с някакво животно. Ем. Станев, ЯГ, 47. Двамата се счепкаха. Започнаха да се давят. Т. Харманджиев, КЕД, 20.
ДА̀ВЯ СЕ несв., непрех. 1. Не мога да поемам въздух, да дишам, задушавам се от дим, кашлица, сълзи и др. Ванко рядко пушеше, само когато бе в компания, и понякога дълго се давеше от цигарения дим. М. Грубешлиева, ПИУ, 43. В това време пеленачето на Калювица силно се закашля и почна да се дави с нещо. Ц. Церковски, Съч. III, 222. Чиновникът се закашля — силно, продължително. Прахът влиза в дробовете му, той не е свикнал, дави се. П. Спасав, ХлХ, 215. Вечерта старият седна в къта и дълго се дави в кашлицата, която доизгризваше прогнилите му от охтика дробове. Ст. Марков, ДБ, 87. Търчим и гоним се по детински, / до премаляване се давим в смях / за нищо и за никакво. Бл. Димитрова, Л, 30.
2. Мъча се, измъчвам се от мъка, отчаяние, злоба или други подобни чувства. Той ще го накара да се задъха от злоба, да се дави в собствената си жлъч. А. Гуляшки, Л, 520. — Ти ли бе, ти ли ще ми се пречкаш? — ревеше той и се давеше от злоба. М. Грубешлиева, ПИУ, 67. — Лицето ти е страшно! Само да го гледа човек му стига.. Върни имотите на татко! Не забравяй, че тука около тебе се давят в мъка четири душѝ. Д. Немиров, В, 64. Сърцето му [на Цамблак] се давеше в смъртна тъга. От гробовете излизаха ония, които минаха под нож и му показаха раните си. А. Каралийчев, В, 157. — Не ме е страх от свиренето на куршумите.. — страх ме е от шушукането на собствените ми войници. Това шушукане, което те кара да се давиш в съмнение. Д. Кисьов, Щ, 220.
◊ Давила ме е мечка<та>. Разг. Бил съм вече женен.
ДА̀ВЯ2, ‑иш, мин. св. да̀вѝх, несв., прех. 1. Потопявам човек или животно във вода или друга течност, за да го умъртвя; удавям. — Тия разбойници давиха баща ми в Дунава, а майка ми .. — гласът му трепна и се пречупи. А. Гуляшки, Л, 61. Чудна работа! Те вместо да обесят, взели да давят кучето в реката. Това не е законно. Ал. Константинов, Съч. I, 176.
2. За течност или храна — нахлувам в гърлото на човек или животно така, че не може да преглътне и спирам дишането му; задушавам. Ще се удавиш в пенестата снежна вълна̀.. Прясната вода дави повече от морската, понеже солената морска вода е по-близка до кръвта. Бл. Димитрова, Лав., 93. Кучетата не ядат риба, защото рибята кост засяда в гърлото им и не могат да я преглътнат, тя ги дави.
3. Прен. Заглушавам съзнателно някакво чувство или външен израз на чувства в себе си; потискам, убивам. Проповедникът давеше болката си в глътките чай. А. Страшимиров, Съч. V, 138. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаятите сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъките си. Елин Пелин, Съч. I, 78. Отведнъж, за пръв път, откакто го хванаха, той заплака тихо, горчиво, като давеше плача си да не чуят отвън. Ем. Коралов, ДП, 99. давя се. I. Страд. от давя2 (в 1 знач.). II. Взаим. от давя2 (в 1 знач.).
ДА̀ВЯ СЕ несв., непрех. 1. Потъвам във вода или друга течност и преставам да мога да дишам; задушавам се. По писъка той позна, че се дави дете в морето. К. Петканов, В, 3. Някой бе потънал, давеше се и само за миг бе показал главата си, колкото да извика за помощ. П. Вежинов, ЗЧР, 205. Мордохай се давеше във вълните на Янтра, после изчезна в тях. Ив. Вазов, Съч. XIV, 78. Аз съм в реката на дълбочина почти до гуша и си играя с вълните. Често имахме лошия навик да се преструваме, че се давим. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 121. // Съзнателно се хвърлям във воден басейн, за да нагълтам вода, да потъна, да се самоубия. Той ще върви по пътя си, пък русалките в това време ще я теглят в подмолите; на русалките им е лесно, защото са свикнали с водата, а тя ще се дави и ще гърчи ръце. А. Гуляшки, ЗВ, 20. // Прен. За светлина, лъчи — изгубвам се, потъвам във вода, изчезвам, разтапям се в светлина, мрак и под. Нейните [на лодката] слаби светлинки се давеха в морето: ту се появяваха като светулки, ту изчезваха отново в тъмнилото. А. Каралийчев, НЧ, 67. Звездите се давеха в порозовялата светлина на утрото. И. Петров, МВ, 6. Наоколо е тихо, глухо; само от едно прозорче светулка свещ и лъчите ѝ се давят в нощта. Ив. Кирилов, Ж, 49.
2. Разг. Не мога да вдишвам, да си поема въздух поради частици от храна или течност, попаднали в дихателното гърло. // За двигател, машина — работя с прекъсвания като издавам неравномерен шум, тракане. Една вършачка "Ланц" гълташе снопите, но често се давеше, защото неприятелите на стопанството бутаха сред класовете железни парчетии. А. Гуляшки, ДМС, 206.
3. Разг. Поемам наведнъж много храна и не мога да я преглътна. Бебето пак се дави, много мляко ѝ придойде.
4. За куче — лая яростно, с всичка сила, до захлас. Звънеше [телефонът], чувах яростния му звън в канцеларията, давеше са като куче. Ст. Стратиев, ПП, 29.
5. Диал. За река — вливам се в друг воден басейн. Тъкмо там,.., са устиетата на двете планински реки Огоста и Скъта, които изтичат от две далечни разстояния, а тука се доближават.. на съвършено близко разстояние и се давят в колосалния Дунав. З. Стоянав, ХБ, 313.