ДАДАИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАДАЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Литер. Изк. Западноевропейско течение в литературата и живописта, възникнало през 1916 г. и просъществувало до 1922-23 г. (до появата на сюрреализма), което е вид протест срещу абсурдността на епохата, изразен чрез отрицание на традиционните форми на изкуство и култура, с подчертан формализъм, импровизация, психически автоматизъм на действията, колаж и под. В ония години формалистичният декаданс не беше се проврял още в изобразителното изкуство. Нямаше още нито футуризъм, нито кубизъм, нито дадаизъм — тогава бушуваше още така нареченият "сецесион стил". Ал. Божинов, Сб??СЕП, 171. А в двадесетия век на поетите стана тясно в установените граници; те.. се хвърлят в мистика, в магия или най-вече — в някакъв си футуризъм, дадаизъм, свръхреализъм. К, 1926, бр. 96, 2.

— От фр. dadaîsme.