ДАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; да̀дна, ‑еш, мин. св. да̀дна̀х, св., прех. Диал. Давам нещо в неголямо количество, малко. Дойде ли у нас някое момченце или момиченце, тя, като го помилва и разговори, все ще му дадне и нещичко. Т. Влайков, Пр I, 60. — А колко мляко дава? — Още не сме я доили. Сега ще я доим, ще видим! — Ами даднете ѝ трева да ядне, де! Ст. Даскалов, СЛ, 142. Ти дадни, пък аз да хапна. П. Р. Славейков, БП II, 163.