ДАДЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ДЕНО прич. мин. страд., ср. неизм., като частица. Разг. За израз на съгласие и готовност да бъде направено нещо; добре. — Ако можеш, ела другиден пак .. — Дадено — каза тя. М. Грубешлиева, ПП, 237. — Ти на мене остави таз работа, бе джанъм! Количка искаш — дадено. Й. Петров, НЛ, 55. — Стига сте дрънкали, бе! Хората са изморени, па време е и да спите. — Дадено, братче, веднага — отвърна Заре. Кр. Кръстев, К, 144. — Искаш ли да отидем двама на увеселението, че няма кой да ме заведе? — Дадено, Сашке — завъртя той глава. Ст. Марков, ДБ, 352.