ДА̀ЖДИЕ

ДА̀ЖДИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Данък. Те не плащаха даждие, защото никой не смееше да иде да го поиска. Ив. Вазов, Съч. VII, 68. Събраните пари от разни даждия, които кметовете нарочно задържаваха от още по-напреда да ги не дават на турското правителство, минаха в нашата каса. З. Стоянов, ЗБВ II, 116. Раята беше послушна, работеше и плащаше даждията, сваляше капа отдалеч, щом видеше царски човек или богат кехая и чорбаджия. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 214. Пазвантоглу въстанал! Отървал селяните от даждия и ангария, по една пара̀ данък събирал само, нищо повече! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 610. Гугла в миналото е било равнозначно на човек и всички даждия и тегоби се размятали на гугла. Н. Хайтов, ПП, 125.

Списък на думите по буква