ДАЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ЖЕ частица. 1. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо (към отделна част на изречението или към цялото изречение); дори. Той се впусна бързо навън, като забрави да вземе даже шапката си. Елин Пелин, Съч. III, 78. Някои се обръщаха даже от време на време към мене. К. Величков, ПССъч. I, 11-12. Хаджият даже плати един малък дълг на един хъш. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. Притулена зад къщици гърбати, / в които не мъждука даже свещ, / Лиляна чака в уличката крайна. Бл. Димитрова, Л, 170. ^● В съчет. даже и, даже да. Нейната работа са славила даже и между най-добрите казанлъшки домакини. Л. Каравелов, Съч. VII, 50. Друг път говорехме за комарите и той [Адамов] ме уверяваше, че ако човек си легне в една лодка само на двайсет крачки в морето — никакви комари няма. Но сега даже и това малко удоволствие той не можеше да си позволи. Й. Йовков, Разк. II, 22. — Господин Кандов, България заслужава да се потрудим за нея. — Даже да умрем — отговори Кандов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 44.

2. Като съюз. За присъединяване. Присъединява части на изречението или изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение; дори. В тия кутийки има и сушени крушки,.. даже бяла и черна гвачка. Л. Каравелов, Съч. II, 12. Едни печално се усмихваха, други се усмихваха скрито саркастически /../, трети негодуваха, даже бай Ганю ми пошепна на ухото: "Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!" Ал. Константинов, БГ, 23. Събраха се всичките братя от манастира. Даже баба Аглида остави чекръка и дойде. Елин Пелин, Съч. I, 193. Когато той стана, слънцето беше изскочило от пладнина и силно прижижаше. Даже птичките бяха се смълчали в гората. Елин Пелин, Съч. I, 124.

◊ Даже (и) да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; дори (и) да, ако и да, макар (и) да. Даже и да ми се скараше, пак щях да дойда.