ДАКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀КИ мн. ед. (рядко) дак, м. Древно племе, родствено на гетите и мизите, населявало до V в. сл. Хр. земите между реките Тиса, Днестър, долното течение на р. Дунав и Карпатите. — Ще посетим развалините на един град, който е бил основан от римския император Траян в 106 година от нашата ера, издигнат бил, когато императорът победил даките. А. Каралийчев, С, 282. — Коя си? — На Септимия жена, / во̀ина. — На дак ли щерка? — Тъй е. К. Христов, ОВ, 73-74.