ДАКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀КО¹ съюз. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; макар и да, въпреки че, а̀ко¹. — Синко Димитре, Димитре, / дако е мама мачеа [мащеха], / не карай, синко ората, /../ мермер камъне да возат, / шарена кула да дигат. Нар., пес., СбНУ XLI, 400. Янева им [на турците] говори: / — Дако е село големо, / нема си люге богати, / богати за обиране. Нар. пес., СбНУ XLIV, 97. Неделя си пристана / за Стоян да си отиде, / дако е Стоян сиромах. Нар. пес., СбНУ XLIV, 223.

ДА̀КО² частица. Диал. 1. За настояване на нещо, с което се възразява на събеседника; какво от това, нека, а̀ко². — Що не си донела / травке за отровке, /../ Майкя Йови говори: / — Дако Йове, дако, черко, / сама си сакала, / сама си избрала. Нар. пес., СбНУ XI, 11.

2. За подчертаване, че някакъв факт се приема равнодушно, с безразличие; нека, нищо от това, а̀ко². "Мамо, кака ни е измила, изплела, и ни е вързала мънисца!" Майки нги [им] казала: "Дако, мамо, и я щем нийе!" Нар. прик., СбНУ XLI, 444-445.