ДАЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛА̀К¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Орган в лявата страна на коремната кухина на човек или животно, който е тясно свързан с функциите на кръвоносната и лимфната система. — Не е добре със здравето. Има язва,.., пък и далакът го присвива понякога. М. Марчевски, П, 173. Махнаха и бинтовете му. Остана нещо нередно само в гръбначния му стълб, в жлъчката и далака. Д. Калфов, Избр. разк., 109. Кръвта почна да тече още по-бързо по вените и артериите. Заболя го далакът, а в ушите му писна невъобразим шум. П. Незнакомов, СНП, 208. Далакът играе важна роля в поддържането на киселинно-основното равновесие в организма. ВН, 1961, бр. 3143, 4.

2. Този орган на агне, теле или свиня, употребяван за храна. Когато братски сме делили тия черва, шкембета и далаци, аз все съм гледал, така тайничко, подличко, да мине, макар и едно само грамче, повече към мене. Д. Калфов, Избр. разк., 216. // Ястие, приготвено от такъв орган на агне или теле. Бяхме поканени на пълнени телешки далаци .., бяха напълнени с млади вимета и зашити с конци. Й. Радичков, СР, 221. В ресторанта сервират дреболии — момици, дробчета, далак.

— Тур. dalak.

ДАЛА̀К², м. Диал. Болестта антракс; синя пъпка. — Когато бях овчар у Карабаирлията Мехмед, овцете му заболяха от далак. К. Петканов, СВ, 25.

— Тур. dalak.

ДАЛА̀К³, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Пчелна пита на тръвен кошер. Утре ще ни дойдат гости: .. Кованджията да подреже най-добрите тръвни и да натъкми 2-3 кошници с далаци. Ц. Гинчев, ГК, 129.

— Тур. dalak.

ДАЛА̀К⁴, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Вид кактус с езиковидни бодливи листа, който се отглежда у нас в саксии.

— Тур. dalak.