ДАЛАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛА̀ЧА, ‑ѝш, мин. св. дала̀чѝх, несв. прех. Рядко. Бия някого, така че да изпита силни болки.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ДАЛА̀ЧА СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, несв., непрех. Рядко. Пия (обикн. спиртно питие) в големи количества; наливам се. Виждаме големи дървени къщи с широки чардаци, с огромни високи стрехи, чуваме, че там свири немски оркестър и гледаме стотини немци с домочадията си далачат се с бира. Ал. Константинов, БПр, кн. 4, 49.