ДАЛГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛГА̀ ж. Остар. и диал. Вълна̀. "Ти викай, па на околните стени е работата да отражават ека.. и няма що да сторят, ще го отражават и ще го разпространяват на вси страни като дългѝте от хвърления в тихата вода камък." (Ц. Гинчев, Писмо до Ив. Шишманов). Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60. По езерото минаваха бели дълги и някъде — на Серьожа му се струваше така — подскачаше сребърна рибка. З. Сребров, Избр. разк., 118. Разлюля са тоз синьо йезеро, / че изфърли далга нависоко, / та издави до триста робини. Нар. пес., СбНУ XIV, 94.

— Тур. dalga.