ДАЛДЪРДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛДЪРДЍСВАМ, ‑аш, несв.; далдърдѝсам, ‑аш, св. и далдърдѝша, ‑еш, мин. св. далдърдѝсах, св., прех. Диал. Садя неотрязано клонче от лоза, дърво или цвете, за да хване корен и после да го присадя. далдърдисвам се, далдърдисам се страд.

— От тур. daldırmak. — Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.