ДАЛЀК

ДАЛЀК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар., сега поет. Далечен. Далек шум от файтон тресеше нощния въздух и нарушаваше тишината и съня на нещата. Ив. Вазов, Съч. XII, 46. Оставили в кърви нещастна родина, / оставили в пламък и бащин си кът, / немили-недраги в далека чужбина, / един — в механата! — открит им е път. П. К. Яворов, Съч. I, 58. — А ти с такава грижа / къде се стягаш мила, / ти, ластовичке лека? / — Към Африка далека! Елин Пелин, ПБ, 80. Предметите, които служат за постоянни белези на известни понятия, наричат са символи; тъй орелът е символ на далеко виждане. Т. Шишков, ТС (превод), 84.

ДАЛЀК

ДАЛЀК нареч. Остар., сега поет. Далеко, далече. Той избяга далек и легна изнемощял на една поляна. Елин Пелин, Съч. I, 96. Жетвата не е далек, но пак трябва да се вземе назаем, докато дойде новото жита в хамбара. Ц. Церковски, Съч. III, 229. В зори, низ глъхнали присои, далек от / полски прах и дим, / пред него ще въстава животът ласкав / и любим. Д. Дебелянов, Ст, 1939, 76. Кон Маркоте тиом говореше: / "Вала [хвала], Марко, да мой чорбаджийо! /../ Дали, Марко, че ме препродаваш, / или, Марко, далек че ме пратиш?" Нар. пес., СбНУ XLIV, 28.

Списък на думите по буква